Каракуда/Таранка

Каракуда/Таранка Каракудите са сладководни риби от семейство шаранови.
В нашата страна обитават два вида — Сребриста каракуда и Златиста каракуда. Срещат се в застояли или не много бързи води. Тялото е сравнително по-високо от това на шарана, но за разлика от него нямат мустачки и размерите са по-малки.
Каракудите са вегетариаци или всеядни. Издържат много ниско съдържание на разтворен кислород във водата. Каракудата е толкова разпространена риба, че едва ли има някой, който да не знае как изглежда.

Такъми

Най-разпространеният начин да се лови каракуда на плувкаАко ще я търсим в близост до брега,най-добре е да ловим с директен телескоп. Основното влакно трябва да е 0.14-0.18, поводът – 0,12. Плувката за директния трябва да е лека и малка,1грам е супер, а куката – бяла права №12-14
В случай, че искаме да разширим периметъра на действие и да преслушаме и по-големи дълбочини навътре, минаваме на вариант телескоп с водачи и макара. При този избор вече употребата на подвижна плувка е задължителна. Основното влакно също е в границите 0,14–0,16, същите са и поводът, и куките. Утежняването се прави с комбинация от подвижно олово и съчми.На тежко каракуда се лови предимно в язовирите.Монтажа предполага употребата на хранилка. При него куките могат да се вържат директно към хранилката или пак да се остави една над хранилката.Много добър вариянт също е и куките да се набият в самата хранилка,много често каракуда смуче храната директно от хранилката и по този начин засмуква и куката. Основното влакно в случая вече може да бъде 0,20–0.25, поводите 0.14-0.16
Съществува и още един вариант за риболов на каракуда на дъно, но тук тя по-скоро е нежелан гост, отколкото търсена плячка. Става дума за класическия капан на кюспе за шаран, който за съжаление често е атакуван от 500–600- грамови каракуди..

Стръвта:

Добра стръв са торните червейчета, парчета от тях, белите червей, хлебни топчета, разни качамаци, варено жито и др.

Методи на ловене
Каракудата е много по-достъпна от шарана. Тя може да бъде спипана в почти всеки наш водоем. В по-малките язовирчета и в тихите речни вирове каракудата най-често излиза мешано с други видове риби. Обикновено теглото е около 200 грама и поради това там се работи предимно на плувка.
Както и да я търсим обаче, трябва да опитваме по-честа смяна на дълбочините. Защото особено през лятото каракудите често се вдигат от дъното, за да си хапнат водорасли и водна леща почти на повърхността. Тогава ги търсим именно близо до границата на водораслите или зеленилото в залива.
Друго любимо място за яко дръндене на каракуда на плувка са т. нар. дупки в шавара. Там направо с върха на пръта се спуска торният червей. Тези дупки в шаварите дават някакво успокоение на каракудите въпреки явния факт, че една след друга те се отправят оттам към нашия живарник. Обикновено добрите дупки в шаварите покрай каналите се знаят от повече риболовци. Така че, ако ви е на сърце усамотяването сред шаварите, трябва да сте рано на мястото, за да заемете добра дупка.Също така лятото каракудите много обичат да взимат от дъното.За това е най-добре плувката ни да е легнала.
Кълване и момент на засичане
Каракудата има малка уста. Тя е бавна и туткава риба. В известен смисъл поради това кълването є е трудно за изтърпяване. Понякога, особено на хлебни примамки, почукването може да откара неприлично дълго. Друг път забиването идва внезапно, само след едва забележимо трепване на плувката.
При риболов на леко по-дребните каракудки най-често се издават със ситно почукване и едновременно водене на плувката. Това водене отначало се ускорява, а след това се забавя и почти спира. Засича се при момента на забавянето.
Друг маниер на водене на плувката предполага нейното полягане настрани и потапянето є в това положение. Засича се в началото, когато плувката полегне на водата и тръгне с широк завой надолу.
При риболов на тежко звънчето се наглася на около 15 сантиметра от пръта, най-често между втория и третия водач откъм върха. Кълването на каракудата е достатъчно специфично. Тя може дълго и ситно да тресе шпионката, без да я помести от средното положение. Това става, докато налапва и осмуква стръвта ни – торни червеи, бели червеи, варено жито или стиропорово топче. Този мъчителен момент задължително се изчаква независимо от опънатите ни нерви.
След като рибата налапа куката със стръвта, тя рязко повлича, при което, ако сме със звънче, то дрънчи силно. Често дори шпионката удря в пръта и отхвръква надалеч. Обикновено след това влакното се отпуска и за момент остава неподвижно. Това най-често означава, че каракудата се е самозасякла, но се е уплашила и е спряла, за да види какво става. Най-често не след дълго тя дава признаци, че е някъде там, и вече спокойно си я засичаме леко и я вадим.

Източник: http://www.znam.bg и vwsport


Коментари

тази статия има 2 коментара. Не бъди срамежлив - остави своя коментар!

  • galin
    galin
    15.03.2010
    14:23

    Каракудата е рибата с която сигурно болшинството от рибарите в бг са започнали риболовната си "кариера"
    лично мене много пъти ме е спасявала точно тя да не се връщам капо у дома:)

  • shisharkata
    09.05.2012
    11:07

    Вашият коментар...TQ ADE KATO LUDA

Трябва да сте влезнали в системата за да напишете коментар.
Към страницата за логин.

All rights reserved TopBG.org