Бяла риба

Бялата риба е абсолютен хищник, който заради бързото си израстване постепенно се превръща в главния “чистач” във водоема. Там, където този хищник намери добри условия за развитие – дълбоки, чисти и бистри води с каменисти, чакълести или пясъчни дъна, не след дълго започват да излизат съвсем прилични парчета. Силуетът на бялата риба е източен и загатва за добри динамични качества във водата. Заключението, че това е отличен плувец с огромна борбеност след засичането, обаче е прибързано. Бялата риба наистина е отличен плувец, но само когато гони плячката си. Така да се каже, тя е един спринтьор, който в момент на атака за късо време може да изяви силата и скоростта, заложени в тялото му. Но що се отнася до борбеността, тази риба оказва най-слабата съпротива при вадене от всички видове в нашите води. Според някои биолози това ставало най-вече от парализиращ страх. Други, предимно колеги по хоби, твърдят, че понеже най-често тя нагълтва дълбоко и се закача в меката част на глътката, болката я принуждава да върви покорно към въдичаря.
Бялата риба е по-скоро нощен ловец, с огромните си очи тя вижда отлично и в почти пълна тъмнина. Така че в ясните слънчеви дни можем да я срещнем само при сутрешното или вечерното ловуване в плитчините. Виж, ако времето е облачно, тя може да бъде активна и през деня. Това обаче са “правилните” положения, а изключенията сигурно са толкова много, че все пак благодарение на тях успяваме да се справим някак и с хващането на тази риба.

Екипировка

За риболов на леко ни е нужен по-надежден телескоп между 3–4 метра, с екшън към 40 – 80 грама. Макарата се подразбира – среден клас с широка шпула, по възможност на лагери, защото може да вадим и тежка риба. Основното влакно най-често е цялата линия, защото повечето специалисти не слагат повод за бяла риба на леко. Сечението е според водоема в който ще риболовстваме, ако има закачки е добре да може да издържа поне 15-20 kg. сила на опън. Плувките са средни и или тумбести, което улеснява далечното замятане а нали не искаме стръвта дребната рибка да я мести( а ние да мислим че кълве). Препоръчвам използване на подвижни плувки (Английски монтаж), което значително улеснява замятането на голяма дъбочина. Утежнението се прави с комбинирани тежести, но последната от тях не бива да е по близо от 50–60 см до куката, за да не се пречи на играта на стръвта. Куките са според стръвта. Използват се бели прави куки с номера 2...3-0. На дъно ни е нужен сериозен прът с размер 3 – 3,80 метра. Шаранджийските дънни пръти са подходящи за по-далечно замятане от ръка, но и старите двуколенни пръти вършат работа, ако се вкарва с лодка. Последното гарантира и цялостта и по-голямата начална активност на рибката за стръв. Макарата за дъно е предмет на грижлив избор. Вместимостта трябва да е поне 150– м влакно 0.35. Широката, добре проектирана и запълнена с влакно догоре шпула е много важна за далечното замятане. Плавният ход и наличието на основни лагери дават сигурност, а добрият аванс може да се окаже безценен, ако ни удари щука или някои трофеен костур.

Стръв и захранка

Като за отлична стръв са смятат уклеите около 6–8 сантиметра. Те са блестящи, добре трептящи и бялата риба стръвно ги гони, защото ги познава. В други водоеми например по река Дунав се използват попчета дават добри резултати тъй като рибата е свикнала да се храни с тях и те са и основна храна. Използват се още опашки и парчета от риба, мъртви рибки. Червеите – торните и земните, са подходящи само за ранната пролет, и то за по-дребните парчета. Но тук Бялата риба удря като изключение. Този хощник предпочита живити рибки.

Методи на ловене

НА ТЕЖКО на жива стръв се използва предимно подвижното олово. То трябва да е тежко, за да не помръдне, когато бялата риба поеме стръвта и повлече. Ако оловото не е достатъчно тежко, то не пропуска влакното през дупката, а може да помръдне и да уплаши рибата. При положение, че дъното е обрасло с водорасли, се използва монтаж с долно олово, над което линията се изпъва, като стръвта се плъзга по нея или чрез нанизано полупълно булдо, или чрез повод на вирбел. И в двата случая може да имаме задължително долен ограничител на метър от оловото, за да не се скрие рибката в треволяка. Горен ограничител се слага и на места, когато искаме системата ни да облавя само избран воден пласт. Така стръвта ни не пада на дъното, но може да се движи близо до него или пък повече по вертикала.

източник:http://fishmaster.hit.b

Коментари

тази статия има 0 коментара. Не бъди срамежлив - остави своя коментар!

Трябва да сте влезнали в системата за да напишете коментар.
Към страницата за логин.

All rights reserved TopBG.org